Денят започва с култура
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
3 Януари 2017, 74 МИН.
Книгата „Зона на прехода“ на Борис Буден – за историята, прехода и обратите
Виж още
                        Темите в предаването:

Книгата "Зона на прехода" на Борис Буден - за историята, прехода и обратите. Гости: доц. д-р Светла Маринова, преводач, доц. д-р Лиляна Деянова, социолог;

"Делото "Двуличник" - супершпионинът Иван-Асен Георгиев" на Продан Проданов;

RIP, журналисти... Къде отиде качествената журналистика? Гости: проф. Ивайло Дичев, културен антрополог, Екатерина Бончева, журналист, Иван Бедров, журналист, Татяна Ваксберг, журналист;

100 г. българо-швейцарски дипломатически отношения;

Новият брой на списание "Пламък". Автори от Сливен; 130 г. от смъртта на Добри Чинтулов; Неизвестна скица - автопортрет на Гео Милев. Гост: Георги Константинов, директор на сп. "Пламък", поет, писател;

Изложба минитекстил;

Гледайте "Денят започва с култура" всеки делничен ден от 9.15!                    
Части
3 Януари 2017, 09 МИН.
Неизвестен автопортрет на Гео Милев в новия брой на списание „Пламък“
В студиото е директорът на сп. "Пламък" Георги Константинов. С него разговаряме за новия брой на списание "Пламък", най-старото литературно списание у нас, основано от Гео Милев преди повече от 90 години и все още съществува. Сега то излиза 4 пъти в годината.

В навечерието на Новата година излезе четвъртият за брой за 2016, посветен на онази част от българската литература и изкуство, която е свързана със сливенския край. Тема на броя е 130-та годишнина от смъртта на първия български възрожденски поет Добри Чинтулов. Броят представя също неизвестен досега автопортрет на Гео Милев, открит в Сливен. Сред имената в броя са класиците Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Сирак Скитник, Георги Джагаров, Дамян Дамянов, Радой Ралин, Петър Незнакомов, проф. Юлия Кръстева и други автори, наши съвременници.

Писателят Георги Константинов отбеляза, че поколения наред са закърмени със стиховете на Чинтулов, роден и създавал дълги години своето творчество в Сливен. Той е бил учител, църковен деец, член на революционния комитет на Левски. Що се отнася до другите имена в броя, Константинов изтъкна, че "изумителен брой творци в областта на литературата са родени или са създавали творбите си в Сливен или с чувство за Сливен".

vlcsnap-2017-01-03-10h50m51s103И още нещо, една много интересна находка - в сливенската билиотека е открит екземпляр на първата стихосбирка на Гео Милев "Жестокият пръстен", подарен лично от поета. На корицата присъства негов автопортрет, направен с креда.

Според Георги Константинов днес имаме нужда от обучение по родолюбие. Но как при днешната динамика да заинтригуваме младите да четат старите ни автори? Не може да отричаме народното творчество, тъй като "то е живо огледало на всичко, което се е случвало", убеден е писателят. А що се отнася до начина, по който трябва да се мотивират младите, той смята, че основна роля играе фигурата на учителя.
3 Януари 2017, 04 МИН.
Изложба минитекстил
Както историческите текстилни образци са носители на символни значения, послания и заклинания, така и днес художниците също посягат към текстилните материали и изделия, за да изразят своята идея. Доказателство за това е широкият диапазон от техники и произведения в малък формат на голям брой автори, които са изложени в галерия-книжарница "София прес". Вижте повече в репортажа на "Денят започва с култура"!
3 Януари 2017, 04 МИН.
100 години българо-швейцарски дипломатически отношения
Първата пивоварна е нас е отворена в Пловдив от швейцарците Фрик и Шулц. За подобни събития и факти допринесли за задълбочаването на взаимоотношенията между България и Швейцария можете да научите от изложбата "България и Швейцария: Заедно в историята". Тя е посветена на 100 години от установяването на дипломатическите отношения между двете държави и може да бъде видяна до 13 януари в Централен държавен архив. Повече подробности можете да научите в репортажа на Елизабета Зайкова и оператора Елвис Явков за "Денят започва с култура". Вижте!
3 Януари 2017, 25 МИН.
Къде отиде качествената журналистика?
В „Денят започва с култура“ си говорихме за журналистическата алхимия, за големите медийни предателства на изминалата вече 2016 година или както пише Георги Марков в едно ново есе „Кога нещо се превърне в нищо и нищо се превръща в нещо“. За това дали е настъпило време, в което да се простим с българската журналистика говорихме с проф. Ивайло Дичев, Екатерина Бончева и Иван Бедров. Дискусията е провокирана от есето на проф. Дичев, публикувано в сайта на Дойче веле, за изчезващите професии в следствие на техническия прогрес и появата на нови длъжности.

„За съжаление журналистиката е една от тези професии, които е в най-тежко състояние, защото пазарът се стеснява, защото непрекъснато нови технологии правят възможно всеки човек да бъде журналист, всеки гражданин да пише, да качва и т. н., защото самата професия няма статут“, каза проф. Дичев.

„Според мен загубихме монопола си и сме в една силно конкурентна среда, което е трудно наистина, комфортът изчезна, но за мен е по-добро, просто сме принудени, както каза проф. Дичев, всеки ден да учим нещо ново“, каза Иван Бедров.

Вижте целия разговор във видеото.
3 Януари 2017, 04 МИН.
Книгата „Делото „Двуличник“: Супершпионинът Иван-Асен Георгиев“
Годината е 62-ра, когато в московския хотел „Метрополитън“ българските служби арестуват показно висшия ни дипломат Иван-Асен Георгиев, който е обвинен в шпионаж и по-късно разстрелян заради това. Авторът на книгата „Делото „Двуличник“: Супершпионинът Иван-Асен Георгиев“ Продан Проданов твърди, че Георгиев е политическа жертва. Вижте повече в репортажа на Елизабета Зайкова.
3 Януари 2017, 17 МИН.
Книгата „Зона на прехода“ на Борис Буден
Културният теоритик Борис Буден ни предмага своята диагноза за настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базистни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткоменистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се връзва с реутопията, която цари в съвременното изкуство? Защо копнежът по история замени пред очите ни вярата н прогреса и защо социалната надежда парадкосално се търси по посока "минало"?

Борис Буден е културен теоритик, есеист, писател и преводач, който е роден през 1958 година н Хърватска и живее и работи в Австрия и Германия. Завършил е философия в Загреб, има докторска степев по теория на културата от Хумболтовия университет в Берлин. Текстовете на Буден са философско-култорологично- политологично осмисляне на посткомунистическата ситуация, но и културен арт критицизъм. Постоянна е тезата му, че Европа е културно и политически разделена. Но в нейната изключителност Буден вижда шансове за водещата й роля в предефиниране на същностно европейски ценности. Автор, съавтор и съставител е на множество книги.

За неговата книга "Зона на прехода" разговаряхме в студиото на "Денят започва с култура" с преводача доц. Светла Маринова и доц. Лиляна Деянова, социолог.

Борис Буден си задава един основните въпроси: Как се случи така, че тези хора, които извършиха една демократична битка, тези хора, които направиха така, че революция и демокрация да имат общ произход, за една нощ бяха превърнати в деца от победителите в Студената война, разказа доц. Деянова. Така наштие общества станаха сякаш лишени от собствената си история, от собствените си еманципативни проекти, смята тя. Според нея една от големите тези на книгата е съжалението на един човек, който съжалява за това, че 1989 година беше радикална политизация, която доведе до епоха на посткомунизъм, която се характеризира с дополитизираност и с културализация на много по-дълбоки социални отношения на равенства и процеси.

Доц. Маринова обясни, че понятието посткомунизим е използвано е едни много по-широк смисъл. Според нея една от ключовите тези на Буден е, че посткомунизмът не е само това, което ние сме свикнали да разбираме под посткомунизъм - това, което следва след комунизма. По нейно мнение това е едно много по-силно критическо понятие. От една страна критиката му е към Запада за отнеманета на оригиналността, автономността на революциите. Посткомунизмът е всъщнст една властова структура.
Виж още