Денят започва с култура
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
16 Февруари 2017, 73 МИН.
Образът на другия: между омразата и неразбирането
Виж още
                        Темите в предаването:

Образът на другия: между омразата и неразбирането. Дискусия с участието на доц. Валентина Георгиева, Виктор Лилов, Жана Попова, Еми Барух

"Плодове на земята и любовта", заснети от Иглена Русева

Вълшебното графично пътешествие на Иван Газдов. Разговор с проф. Иван Газдов и Ивана Мурджева - изкуствовед

Изложба на двама известни скулптори - баща и син, през очите на сина - Спартак Дерменджиев

"Фактор" и новият им албум "Срещу времето" - в студиото гостуват Веселин Тодоров, Огнян Цолов, Румен Лозанов

"Българска археология 2016" - най-"златната" изложба през последните 10 години

Гледайте "Денят започва с култура" всеки делничен ден от 9:15!                    
Части
16 Февруари 2017, 04 МИН.
„Българска археология 2016“ – най-„златната“ изложба от последните 10 години
За десета поредна година Националният археологически институт с музей, с подкрепата на още 13 музея, организира изложба, която представя най-интересните и впечатляващи открития и проучвания от изминалия активен археологически сезон. Сред експонатите са златни и сребърни украшения, керамични антропоморфни фигури и съдове и пр. Експозицията може да бъде посетена до 19 март 2017 г. Вижте повече в репортажа на Венета Николова за "Денят започва с култура".
16 Февруари 2017, 14 МИН.
„Фактор“ и новият им албум „Срещу времето“
В студиото на "Денят започва с култура" грпа "Фактор" представиха новия си албум "Срещу времето". Групата навършва 45 години. В студиото на предаването бяха Веселин Тодоров, Огнян Цолов и Румен Лозанов. Албумът им можете да купите на USB ключ, в който ще намерите 16 GB пълни с 184 песни, 50 видеа и книгата "Рокендролът от тъмната странана Земята" на български и английски език. Очаква се "Фактор" да направи турне през април или май тази година.

„Фактор” е рок група, създадена през 1972 г. в София от Веселин Тодоров. Сред хитовете на групата са “Приятели” – група “Елит” я възражда с кавър, “Високото момиче”, “Самотният” – наградата на публиката на Мелодия на годината – 1989, “Главната улица”, “Съседката”. Дебютира със серия концерти в СУ “Климент Охридски”, след което съпровожда Емил Димитров в концертната му дейност (до 1974 г.). Придобива популярност през 1976 г., когато е издадена и първата малка плоча на групата (“Китара на перона” и “Далечна звезда” - муз. Веселин Тодоров). Награди печелят две от песните на Тодоров – “Колко е хубаво” (изп. Маргарига Горанова и Фактор) - Първа награда на фестивала “Златния Орфей” - 1979 г.; “Остани с мен” - награда за най-добра чужда композиция (извън Великобритания) на фестивала в Кевън, Ирландия - 1980 г., II награда в категорията “професионалисти” на “Music Sity Song Festial” в Нашвил, САЩ - 1980 г. (класирането е по предварително изпратени записи). Фактор осъществява самостоятелна концертна дейност от 1976 г. Групата работи в Германия - 1976, Австрия, Швейцария и Сърбия- 1981. От 1982 участва в постановката на Народния театър “Архангелите не играят флипер” (по Дарио Фо, муз. Александър Бръзицов). Спектакълът има голям успех и е представян в Русия, Гърция и Чехия. Песента “Има обич” е допусната до финалния кръг на фестивала “Златният Орфей” - 1986. БНТ осъществява два самостоятелни рецитала на Фактор през 1979 и 1986. В края на 1989 г. записват с компанията Gama international в Щутгарт продукция за албум, който не вижда бял свят – две песни от нея са включени в сборна компилация. Групата прекратява концертната си дейност през 1991 г. Веселин Тодоров открива музикална къща “Фактор” в началото на 90-те и събира момчетата за отделни записи и участия. В последната формация участват още Огнян Цолов – вокалист на “Елит”, Тодор Андонов – китара, Румен Лозанов – клавир, Георги Марков от “Щурците”. През 1999 г. в хит се превръща “До последен час” с участието на Васил Найденов, Стефан Димитров, Валди Тотев, Васко Кръпката, Георги Минчев, Чочо Владовски, Вили Кавалджиев. Заедно с още няколко нови песни, 4 неиздавани записа от началото на 80-те и три кавъра тя е включена в последния им албум. В началото на 2009 г. “Фактор” записаха две нови песни – “Срещу времето” и “Остани” по текст на Иван Тенев и Александър Петров.
16 Февруари 2017, 25 МИН.
Образът на другия: между омразата и неразбирането
Според социологически сондаж на институт "Отворено общество" от юли 2016 г. ромите са главни обекти на езика на омразата в България, а след тях - мюсюлманите, турците, хомосексуалните и чужденците. По темата "Образът на другия: между омразата и неразбирането" в студиото на "Денят започва с култура" дискутираха Еми Барух, журналист, Виктор Лилов, политик и издател, доц. Жана Попова и доц. Валентина Георгиева.

Напоследък има много примери, като Розово, Телиш, Елин Пелин, Широка лъка - където едни хора излизат 'спонтанно' на протест срещу семейство или ученици, или група хора, които имат документи и по закон трябва да бъдат приети. Водещият Георги Ангелов запита гостите си не съзират ли определена политическа провокация, като има предвид, че очебийно една и съща политическа сила (в по-малък или по-голям мащаб) присъства на всички тези места.

Еми Барух отбеляза, че разговорът има много пластове, единият, за който рядко говорим, е емоционалният. "Когато укоряваме реакцията на хората от тези места, всъщност не си даваме сметка, че тези хора са поставени в една сложна ситуация да бъдат хора, които се чувстват непочетени, неуважени от институциите, които се занимават с проблема с бежанците", каза журналистката.
Георги Ангелов поясни, че в проекта "Непознатият друг" точно това излиза на преден план в разговорите с хората. Еми Барух даде и пример, когато са разговаряли с хората по места, които протестират: "Идват в къщата ти, казват - този човек ще живее в хола, ние не знаем кой е той, не знаем откъде идва, не знаем на какъв език ще говорим с него, не знаем той какво иска". Проблемът е системен и причината да се появява той в Телиш, в Калища, в Розово, в Елин Пелин, в Широка Лъка, е, че институциите, които трябва да направят предварителна работа, да отидат на място, да обяснят на хората какъв е проблемът, половината от тези хора няма да реагират така, коментира журналистката и каза, че това е едната страна на въпроса. Другата е патриотарската вълна, която се възползва от страховете на хората, засилва ги и се опитва от това да извади политически дивиденти. Третият проблем сме ние, медиите, които доста последователно експонирахме клишета върху бежанци, за тях не се говореше по никакъв друг начин, освен като едно анонимно събирателно, а това са хора с имена, с истории, отново се работеше върху страховете на хората, отбеляза Еми Барух. Определи тези действия, или по-скоро бездействия на институциите като немарливост, непрофесионализъм и тотално безхаберие. И допълни, че умисъл може би има в онези патриотарски групировки, които се възползват от тази немарливост и от това се опитват да изградят платформи.

Вижте цялата дискусия във видеото.
16 Февруари 2017, 05 МИН.
Изложба на Спартак Дерменджиев
Изложбата в следващия репортаж разказва историята за живота на двама известни скулптори - баща и син, през очите на сина - Спартак Дерменджиев. Той я посвещава на своя баша - известният от близкото минало скулптор Крум Дерменджиев. Съвсем не случайно авторът я нарича "Изгубени" и както сам я определя, това е "изложба на унищожените портрети".  В опит да възстанови историческата истина, като показва портрети, които двамата творци са си правили един на друг през годините, Спартак Дерменджиев задава може би повече неудобни въпроси, отколкото са отговорите. Вижте.
16 Февруари 2017, 14 МИН.
Вълшебното графично пътешествие на Иван Газдов
Гости в студиото на „Денят започва с култура“ бяха проф. Иван Газдов и Ивана Мурджева – изкуствовед, по повод ретроспективната изложба на Иван Газдов в Националната галерия.

vlcsnap-2017-02-16-10h26m30s154„Вашите зрители трябва да започнат от днес своето пътешествие и то ще започне тази вечер. В залите на Националната галерия могат да бъдат видяни изключително голямо количество произведения, някои от които добре познати на онези, които следят творчеството на проф. Газдов“, каза Ивана Мурджева.

Тя допълни, че на изложбата могат да се видят плакати, графикатури в различни цикъли, които са правени в различни години, както и непоказвани авторски рисунки.

„Но какво е различно в тази ретроспективна изложба? Ретроспективните изложби имат обобщаващ характер на някакви периоди в
творчеството на автора, докато тук тази ретроспекция ни дава начало за нови изследвания и според мен фокусираното внимание върху рисунката трябва да провокира специалистите, тъй като малко такива рисунки сме виждали и малко сме разсъждавали на тема рисунка, ми се струва“, каза Мурджиева.

Вижте какво разказа и проф. Газдов за изложбата си във видеото!
16 Февруари 2017, 04 МИН.
„Плодове на земята и любовта“, заснети от Иглена Русева
Във фотоизложбата „Плодовете на земята и любовта“ Иглена Русева обединява два цикъла снимки на плодове и цветя, и на портрети, за да осъществи метафорична съпоставка. Авторката определя експозицията като един вид поклон пред черно-бялата фотография, към която в днешни дни все по-малко автори се обръщат. Вижте повече в репортажа на Елизабета Зайкова за „Денят започва с култура“. 
Виж още