Денят започва с култура
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
9 Януари 2017, 75 МИН.
Защо е грозен градът, в който живеем?
Виж още
                        В предаването ще видите:

Защо е грозен градът, в който живеем? Гости: Чавдар Гюзелев, арх. Борислав Игнатов, Петър Торньов.

Изкуство или отпадък е грозната конструкция в парка "Заимов" - репортаж на Благой Цицелков.

Пафос - Европейска културна столица за 2017 г. - репортаж на Венета Николова.

Филмът "Младият папа" и сериалните вкусове - гости: Владо Пенев, Геновева Димитрова, Красимир Иванов, Димитър Нойков.

Как звучи най-старото пиано в света - репортаж на Венета Николова.

Книгата на Симеон Радев "Дипломатическата история на Освобождението на България" - гости: Цочо Билярски, Ива Бурилкова.                    
Части
9 Януари 2017, 25 МИН.
Сериалът „Младият папа“ и сериалните вкусове
В "Денят започва с култура" актьорът Владо Пенев, кинокритикът Геновева Димитрова, продуцентът Красимир Иванов и межиджър на НВО за България Димитър Нойков дискутираха по темата за сериалните вкусове и новите тенденции, очертани от сериалът на НВО - "Младият папа".

Този сериал не е риск, а е в ДНК-то на НВО като платен телевизионен канал - той е създаден не само да забавлява, а да провокира, да поставя много въпроси, да отваря диалози в обществото, подчерта Димитър Нойков. Единствено такъв тип телевизионни канали могат да си позволят такъв тип продукции, защото тяхната аудитория е много различна - мислеща и има нужда от провокация. "Младият папа" е чудесен пример за това как изглежда един типичен НВО-сериал, допълни той.

Геновева Димитрова отбеляза, че това е 10-часов филм. Това е нетипичен сериал, нетипичен за телевизионната продукция, сериал-изненада, сериал-шок не само защото се занимава с измислен папа и разлиства мистериите на Ватикана, "но и поставя много важни проблеми на глобалното ни объркано живеене", каза още тя.

Аз съм изключително запленен и вдъхновен от начина, по който е направен сериала. Огромна интелигентност, самоирония, възможност да надскочиш себе си и да погледнеш на живота си без да е назидателно и поучително, но въздействащо на емоционално ниво - това е великолепно, заяви Владимир Пенев.

Красимир Иванов обърна внимание на контекста на момента, в който се появява "Младият папа". Преди 10 години това беше невъзможно - това е най-скъпият сериал за Италия, а на пазара на сериалите има бум. При това изобилие няма как да не се появят сериали, които нямат нищо общо със сериалите, коментира продуцентът.
9 Януари 2017, 12 МИН.
Книгата на Симеон Радев „Дипломатическата история на Освобождението на България“
Свързваме името на Симеон Радев най-вече с неговия капитален труд „Строители на съвременна България“. Не са много хората, които на смъртния си одър ще попитат: "Дадох ли нещо за България?" Симеон Радев е един от малцината. Той е роден в град Ресен, днешна Македония на 19 януари 1879 година в заможно чарбаджийско семейство. Учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това със стипендия на Българската ексзархия заминава да учи във френския лицей Галата Сарай в Цариград. Висшето си образование по право получава в Женева. От съвсм млад е увлечен по политиката и журналистиката. Още докато следва сътрудинчи на много печатни от края на 19. и началото на 20. век в Женева и България. През 1911 година основава собствен всекидневник "Воля". По това време излиза и книгата му „Строителите на съвременна България“ - едно от големите и оригинални историографиски изследвания у нас. На 34 години Симеон Радев става пълномощен министър в Букурещ по личното настояване на румънския крал Карл I. През 1916 година е изпратен на дипломатическа мисия в Берн. Година по-късно напуска швайцарската столица и отива на фронта. В края на Първата Световна война Симеон Радев взема участие от българска страна в подписването на Солунското примирие. Между 1920-40 година той е последвоталено пълномощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е първият български делегат в Обществото на народите в Женева. След преврата на 9 септември 1944 година е уволнен и пенсиониран. Забранява му се да се занимава с политическа и обществена дейност. Въпреки политическа обстановка, в която попада, и влошеното зрение Симеон Радев продължава да работи над литературните си трудове, благодарение на своя син Траян Радев, който собственоръчно записва и обработва текстовете на своя баща. На 15 февруари тази година ще се навършат 50 години от смърта на Симеон Радев.

Книгата „Дипломатическа история на Освобождението на България“ е поредната сензация, скрита досега в личния архив на Симеон Радев. Тя е поредният втори том от библиотечната поредица „Неиздавани ръкописи“, първият том от която съдържа две непубликувани досега книги от капиталния труд на Радев: „Строителите на съвременна България“ – „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българският конфликт и дипломацията (1886-1887 г.)“. Във втория том от тази поредица видният български дипломат се изявява като историк на дипломацията. Натрупаният дългогодишен опит Радев успява да приложи и като изследовател на дипломатическите борби около източния въпрос и по-специално на дипломатическата история на Освобождението на България. Върху този си труд бележитият наш историк работи в продължение на две десетилетия, като негова изворова база са хилядите открити от него документи в архивите и библиотеките във Виена, Мюнхен, Париж, Лондон, Вашингтон, Санкт Петербург, Москва,Брюксел и Букурещ, много от които все още са непознати и недостъпни за българските изследователи. Книгата може да се приеме и като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една първа по време история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове. И всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана. За това свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на Освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи – и всичко това в тясна връзка с историята на нашия народ. В разказа на Радев става сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по Българския въпрос, като много от разгърнатите от историка сюжети звучат актуално и днес. Неповторими са и редовете, посветени на възторга на българския народ от Освобождението.

За трудовете и личността на Симеон Радев говорихме в студиото на "Денят започва с култура" с съставителя и редактор Цочо Билярски и издателя Георги Каитин.
9 Януари 2017, 03 МИН.
Как звучи най-старото пиано
Как звучи най-старото пиано на света, оцеляло до наши дни - ще се върнем назад в 400-годишната история на един от най-сложните и красиви инструменти. Вижте го и чуйте звука му във видеото!
9 Януари 2017, 03 МИН.
Пафос – Европейска столица на културата за 2017″
Градовете Орхус в Дания и Пафос в Кипър са Европейски столици на културата за 2017 г. Кипърският град Пафос заяви че ще се възползва от своя опит в културното многообразие и от географската си близост с Близкия изток и Северна Африка, за да укрепи отношенията между отделните държави и културите. Вижте видеото!
9 Януари 2017, 04 МИН.
Паметник с неизвестен произход и предназначиение
В парка "Заимов" в билзост до масите за тенис се появи нова конструкция преди около месец. Нашият колега Благой Цицелков се опита да разбере какво точно стои в парка.
9 Януари 2017, 23 МИН.
Градът, в който живеем – защо липсва естетика?
Колко грозота и колко хаос можем да понесем в архитектурата около нас. Възможен ли е балансът между утилитарното и красивото, когато се проектира една сграда или терен? За това разговаряхме с гостите в студиото на "Денят започва с култура" арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите, арх. Петър Торньов от „ГРУПА ГРАД“ и художникът Чавдар Гюзелев.

Нашите градове в последните години са застроени по такъв начин, че човек предпочита да гледа в асфалта и дупките, отколкото в сградите. Затова Камара на архитектите предприе много сериозен анализ на законовата рамка в България и имаме конкретни предложения за облекчаване на административните процедури, посочи арх. Игнатов и допълни, че така ще е ясно кой носи отговорност в съответния процес и при лош резултат да бъдат налагани санкции в съответствие с европейските практики. "Второто нещо, което в момента разглеждаме и дискутираме, е геометриите, които са заложени в Закона за устройство на територията, как те да бъдат направени към световните норми", каза още той, като уточни, че голяма част от архитектурните недоразумения са резултат от ползване на съществуващи правила, които трябва да бъдат преразгледани и подобрени.

По думите на арх. Петър Торньов естетиката се възпитава и има универсална стойност. Думата нищета отговаря на нашето състояние. Ние имаме огромен дефицит на култура. "Една масова култура, която да възпитава в някакви елементарни неща, благодарение на които да различаваш кое е стойностно и кое не е. Начинът на живот "ден за ден" е непонятен за повечето европейски народи", коментира той.

Според Чавдар Гюзелев, който от години фотографира градската среда, като че ли моментът е изпуснат и това, което виждаме наоколо е плод и на онова време, в което живеехме и сегашният постсоциализъм се дължи на разбиранията и манталитета от годините на социализма. Градските проблеми са изключително много и са отдавна наболели.

Вижте целия разговор във видеото.
Виж още