Денят започва с култура
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
4 Януари 2017, 73 МИН.
Защо в ефира на БНР не звучи съвременна музика от началото на 2017?
Виж още
                        Темите в предаването:

Защо в ефира на БНР не звучи съвременна музика от началото на 2017? Дискусия с участието на Александър Велев, генерален директор на БНР, и Ясен Козев, председател на УС на Музикаутор

Нова сграда за "Филхармонията на Елба" в Хамбург

Престъпен ум - водеща тема в новия брой на сп. "L'Europeo". Разговор с Емил Джасим, Драгомир Симеонов и Димитър Стоянович

Разговор с Мирела Иванова, новият драматург на Народен театър "Иван Вазов"

Книгата "Трусът" на Илия Николчин за събитията в българското село от 50-те години на миналия век

Образователен център към Националния етнографски музей - разговор за създаването на Центъра с доц.д-р Петко Христов, гл.ас.д-р Иглика Мишкова, д-р Петър Кърджилов

Гледайте "Денят започва с култура" всеки делничен ден от 9:15!                    
Части
4 Януари 2017, 11 МИН.
За смисъла на образователния център към Националния етнографски музей
Миналата година се навършиха 110 години от изграждането на Националния етнографски музей. Тогава стартира кампания на Института за етнология и фолклористика и Етнографския музей към БАН - "Опознай традициите, за да обикнеш народа си". Какви са резултатите от нея ще научим сега от нашите събеседници доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ - БАН, д-р Иглика Мишкова - автор на проекта за образователен център към Националния етнографски музей, и д-р Петър Кърджилов от "Връзки с обществеността" ИЕФЕМ - БАН.

vlcsnap-2017-01-04-11h14m53s190

По отношение на резултатите от кампанията Петър Кърджилов заяви, че тя се е развила и вече се очаква да постъпят средства по сметката на института и на започналата диемес кампания. Целта на кампанията, според него, е да се построи образователен център към Националния етнографски музей, в който и малки, и големи да могат да се учат на традиционни български занаяти и да провеждат някои от учебните си часове в музея, каквото решение има на Министерството на образованието и науката. Сега е стартирана и фейсбук игра по програмата.

vlcsnap-2017-01-04-10h48m45s127Д-р Иглика Мишкова заяви, че през последните десетилетия се променят и играят все по-активна роля в образованието. "Специално в нашия музей ние работим по създаването на бъдеща постоянна експозиция и, разбира се, планираме един подобен кабинет, в който децата да могат да научават това, което е свързано с различни предммети от образователния процес, да чмогат да научават, забавлявайки се - т.е. това е едно пространство, много по-различно от класната стая, което ще им даде възможност да работят с истински предмети". Според д-р Мишкова децата биха могли там да се обучават в различни учебни дисциплини - например, по история или по бит и техника. Тя отправи апел към преподавателите: "Помогнете ни, за да ви помогнем и ние". Проектът предвижда и специални помагала за учителите, които да провеждат часове в музейния образователен център. Кабинетът ще обхване всички нива на средното образование, а след това ще бъде доразвит като хоби пространство за възрастните.

vlcsnap-2017-01-04-11h01m36s155Доцент Петко Христов изложи амбициите си като директор на музея, както и тези на колегията от Института за етнология и фолклористика. По думите му двете институции трябва да бъдат превърнати не само в изследователски, но и в културни и образователни средища. В центъра на София, в княжеския дворец да се постави един тъкачен стан или едно грънчарсок колело, където децата могат да се докоснат до масторлъка на предците си. Това би било мнного ценно за подрастващите. Идеята е, че традицията не е нещо застинало, което да стои зад витрините, а нещо, до което всяко следващо поколение трябва да се докосва, убеден е Петко Христов.
4 Януари 2017, 06 МИН.
Мирела Иванова за премиерите в Народния театър 110 години след откриване на сградата
На 3 януари се навършиха 110 години от откриването на сградата на Народния театър. На 3 януари 1907 г. в столицата отваря врати изключително красивата барокова сграда на първата ни сцена, създадена по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.

Весела Кръстева се срещна с новия драматург на театъра поетесата Мирела Иванова, която представи последния брой на списанието "Народен театър", на което е и главен редактор. Такова списание има още през 1911 г., когато драматург на театъра е Пею Яворов.

Първата премиера в юбилейната година е пиесата "Майстори" с режисьор Петринел Гочев на 28 януари.
4 Януари 2017, 03 МИН.
Книгата „Трусът“ на Илия Николчин
В "Денят започва с култура" ви представихме роман за колективизацията в Северозапада. Авторът казва на наследниците си, че ръкописът е изгубен. Но години по-късно, много след промените и след смъртта му, текстът е намерен в папка с друго заглавие. "Трусът" - трусът, който разделя едно село на две. Вижте повече в репортажа!
4 Януари 2017, 26 МИН.
БНР срещу Музикаутор – Александър Велев и Ясен Козев в студиото на „Денят започва с култура“
Ще звучи ли отново съвременна музика в ефира на Българското национално радио? Разговаряме за сложните отношения, които възникнаха напоследък между националната медия и Музикаутор. БНР няма право да излъчва музика от репертоара, управляван от Музикаутор, или над 14 хиляди музикални произведения от цял свят. Причината е в това, че двете страни не постигнаха споразумение за авторските възнаграждения, дължими от БНР.

В студиото са генералният директор на БНР Александър Велев и председателят на УС на Музиаутор Ясен Козев.

Александър Велев отбеляза, че проблемът с Музикаутор ощетява всички слушатели, но никой в БНР не приема условията, искани от организацията, тъй като става дума за драстично увеличение на възнагражденията за авторство, което е непосилно за медията. Досега БНР е заплащало на агенцията 1 процент от държавната субсидия и 3.5 процента от приходите си от реклама.

Ясен Козев подчерта, че Музиаутор е организация с нестопанска цел и не може да генерира печалби. Той обясни, че законът налага на агенцията задължението да преговаря с браншовата организация АБРО. След разговорите е била одобрена тарифа. Тук Козев подчерта, че 1% от субсидията за авторски права е твърде малко, навсякъде в Европа този процент бил от 3.5 до 5.00. Според него от юли месец 2016 г., когато е била първата среща между БНР и Музикаутор, последвана от още 3 срещи, до края на декември агенцията не е получила нито един отговор от медията. Ситуацията, възникнала между БНР и Музикаутор, по думите му, е в резултат на това, че двете страни са имали "само един-два дена, за да се разберат". Целта на Музикаутор е била плавно покачване на възнагражденията за авторски права така, че от 2016 до 2019-2020 година да се стигне до нива, близки до тези в останалия пазар.

Генералният директор на БНР обори твърдението за ниския процент, заплащан от държавната субсидия, като даде за пример данни от Европейския съюз за радио и телевизия, които показват, че общо за права се пхлащат до 3.5%. В Румъния - това число е 1.7%, а в съседна Сърбия - 2% - при това става дума за всички права, заплащани от медиите, не само за музикални права, а за продуцентските, изпълнителските и сродните им права. Александър Велев нарече "нереални" числата, за които говори Козев, се оплака от "силови методи", които използва Музиаутор - нотариална покана и забрана да се излъчва тяхна музика. А, според Велев, при добра воля от тяхна страна, радиото би могло да продължи да излъчва тяхна музика и да продължи преговорите с Музикаутор. Тук генералният директор на БНР подчерта, че на 23 декември той е бил в Музикаутор и е предложил 17-20 процента увеличение на възнагражденията, които са получавали през 2016 г. Това било документирано писмено, а на 27 декември се е получил отказ на това предложение. Ръководството на БНР е изпратило писмо с искане за контрапредложение, но такова още няма. Александър Велев изрази надежда, че след поканата за посредничество, получена от СЕМ, преговорите ще продължат и ще се стигне до споразумение, което да защити едновременно интересите и на слушателите и на композиторите, и на изпълнителите.
4 Януари 2017, 16 МИН.
Престъпен ум – водеща тема в новия брой на сп. „L’Europeo“
Новият брой на списание "L'Europeo" вече е сред своите читатели. "Те са неуморните паяци, които плетат коварните си мрежи за всеки от нас, невинни жертви на престъпните умове. В новия брой на списанието са резказватневероятни истории за крадци, мошенници, фалшификатори, превърнали се в част от съвременната популярна култура, вдъхновили литературата и киното със своя талант. Точна така, талант. Защото дори в престъпленията талантът има значение. А когато има и ум, се раждат легенди. Сред темите в броя са" Бандата на Оушън и неговото пърнооснова; Джон Уойтоуиц и неговото престъпление за "Оскар" (с любезното участие на Ал Пачино); Жената на твоите мечти: Чудовището от Колумбия Гризелда Бланко; Фалшификаторът-гений, който измами всички - Хан ван Меегерер, поет, престъпник, самороден талант в криминалното дело; Роберто Солис и любовно-криминалните му подвизи с неговата пъртньорка Хедър; бандата "Розовите пантери"; банковата афера BCCI; не толкова гениален спортист, колкото гениален престъпник: Ланс Армстронг; "Системата на Бертийон" срещу "Схемата на Понци"; тъжната история на Брайън Уелс, бомбаджията с нашийника; Бъч Касиди и Робин Хед в едно - Бърнард Патерсън; Големият влаков обир от 1963 година; Пати Хърст и  нейният трейлър за извратения нов свят; специално интервю с легендарния касоразбивач Савко Калата; специално интервю с психолога Росен Йорданов."

"Престъпен ум" е темата на новия брой на списание "L'Europeo". Повече за героите, които участват в него разказаха в студиото на "Денят започва с култура" авторите Емил Джасим, Драгомир Симеонов и главният редактор на броя Димитър Стоянович. Това е един от поредните много добре балансирани броеве на "L'Europeo". В него можете да прочетете неподозирано интересни истории за непознати за нас хора, които само по себе си са вдъхновяващи, защото в черното, в тъмното има много симпатичност, която заслужава внимание. Всяка история е колоритна, пъстра и интересна. Повече за част от историите вижте във видеото!
4 Януари 2017, 04 МИН.
Нова сграда за „Филхармонията на Елба” в Хамбург
На 11 януари е официалното откриване на новата филхармония в германския град Хамбург. „Филхармонията на Елба” вече от години е обект на бурни дискусии в Германия – най-вече заради огромните разноски и забавянето на строежа. Александър Андреев от „Дойче Веле” ни разказа накратко за сградата и за мястото на класическата музика в Германия.
Виж още