"Журналистика и санкции" беше първата тема за разговор в студиото на "Денят започва с култура" днес.

Юристът Александър Кашъмов, председател на Комисията за журналистическа етика, очерта правилата, с които най-общо  трябва да се съобразява българската журналистика: да търси засегнатия, да търси повече източници на информация, да представя различните гледни точки по дадения случай. "Това са правила, записани в журналистическия кодекс на всяка свободна журналистика, във всяка демократична държава." Прекрачването на тези правила водят до санкции. Това е смисълът за съществуването на етичен кодекс и етична комисия във всяка демократична държава. В демократичните държави тези комисии са силни.

Държавата не се намесва в свободата на изразяване и свободата на словото, допълва Кашъмов. Той смята, че в това отношение ние сме някъде по средата - между демократичните държави и държавите, в които няма свобода на изразяването. "В една страна на медийни войни, каквато е България, трябва да има някакво умиряване и да се повишат стандартите на журналистиката. А това, убеден е юристът, означава, че тези, които говорят на обществото, трябва да говорят по един "по-прецизен, по-точен начин".

Що се отнася до дейността на Комисията Кашъмов обясни: "Това, което правим, е да тълкуваме етичния кодекс по различни казуси. Човекът, който е засегнат или организацията, засегната, подава жалба, а ние я разглеждаме, съответно излизаме с решение". В случая на електронните медии тези решения се изпълняват, а в случай на неизпълнение, може да бъде налагана и санкция от СЕМ.
Комисията ще разглежда вече и казуси на печатните медии, допълва Кашъмов.

Бойко Василев, член на Комисията за журналистическа етика, отговори на въпроса доколко журналистическата етика подлежи на дефиниция и регулация? Според водещият на "Панорама" тя подлежи на дебат и тъкмо затова в тази комисия са хора, които могат да разговарят помежду си. Василев вярва, че те могат да достигат, ако не до консенсус, то поне да някакво съгласие. "Включително подлежи на дебат нашето собствено усилие",  убеден е журналистът. "Аз си мечтая за момент, в който журналистиката охотно ще обсъжда и собствените си грешки - българската журналистика, защото чуждата го прави."

Иван Бедров уточни, че ролята на комисията не е да налага цензура. "Според мен, е много важно да уточним, за да не заблудим нашите зрители, че ние не сме комисия по цензурата, не се сме някои съдници". Това не е смисълът на комисията.
"Лично аз намирам своята роля и своето участие в комисията като опит за разпространяване на заразата на етичната журналистика." Бедров напомни за правилата на журналистическата етика: в репортажите да поглеждаме и от чуждата гледна точка, да не провокираме излишно етническо и религиозно напрежение, при трагедии да не увеличаваме мъката на близките на пострадалия - грешки, които често се допускат.

1600 филма кандидатстваха за второто издание на Международния студентски филмов фестивал "Нова вълна". В програмата влязоха 58 ленти от 12 страни.

В "Денят започва с култура" гостуваха режисьорът Весела Дачева - представител на журито, и някои от победителите - Бояна Топчийска, спечелила наградата на публиката за филма "Мимикрия", и Ина Георгиева, която взе наградата за анимация с филма "Хабитат".

Голяма юбилейна изложба показва столичната галерия "България" при Софийската филхармония до 10 февруари. Почитателите на изобразителното изкуство ще имат възможност да видят живопис, иконопис, скулптура, акварел, стъклопис, графика и фотография. Изложбата е под наслов "Джаз от прозореца".

Тази вечер в Студио 5 Маги Алексиева-Меу и Lolas Quartet ще представят ALL ABOUT THAT JAZZ. Маги Алексиева-Меу – вокал, Любо Цанев –пиано, Радослав Славчев-бас, Богомил Енчев-барабани.

За втора поредна година България се включи в световния форум Global Game Jam. Събитието, в което си дават среща разработчици на компютърни игри, се проведе паралелно в София, Пловдив и Бургас. Повече в репортажа на Владислав Севов за „Денят започва с култура“.

Хвърля ли тоталитаризмът сенки днес? Какво е неговото наследство? Какви са проблемите и развитието на обществото ни в наши дни? Това е темата на конференция в София, в която ще участват значими академични и политически фигури от Германия, Чехия и България. Предстоящият форум бе повод тоталитаризмът и отражението му върху настоящето да бъде във фокуса на дискусия в "Денят започва с култура" с участието на проф. Евелина Келбечева, д-р Димитър Бечев - модератор на събитието, и публициста и музикант Ян Махачек - гост от Чехия и участник в конференцията.

Съпоставянето на българския опит с този на други страни дава някаква добавена стойност. С този смисъл чешкият и немският опит са доста интересни, отбеляза Димитър Бечев.

Според проф. Келбечева паметниците от тоталитарните години са интересен обект за изучаване. Дали разрушени, дали рушащи се и обновявани, те се израз на една фалшива памет, чугунено наследство на една фалшива идеология, заяви тя.

Организаторите на форума искат да се направи сравнение на наследството на комунизма в Чехия, Германия и България, каза Ян Махачек и добави, че голямата разлика с Източна Германия е, че чехите и словаците са имали възможност да създадат свои институции.