Денят започва
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
Какви са обществените нагласи две седмици преди изборите?
9 Март 2017, МИН.
Какви са обществените нагласи две седмици преди изборите?
Виж още
                        В предаването ще видите:

България избира. Какви са стратегиите по тема “Здравеопазване“ на кандидатите за власт?

Предизборни аритметики. Какви са обществените нагласи две седмици преди изборите - данните от последното изследване на “Галъп интернешънъл“ представя Първан Симеонов.

Храна и качество. Политикът, който призова производителите на храни да не делят хората на две класи - министърът на земеделието на Словакия Габриела Матечна - специално за „Денят започва”. В студиото коментар на експертите.

Шоколадова зависимост. Българско суши от шоколад - хит в Азия. Вижте на живо - как се прави. Как се лекува зависимостта от шоколада - психологът Захарина Савова.

"Нейната изповед". Как от чистачка в атинското метро - една българка стана евродепутат. Костадинка Кунева пред БНТ за жените, политиката и правата на работниците.                    
Части
9 Март 2017, 19 МИН.
Качеството на храната – как можем да разпознаем по-добрите продукти?
С каква храна се храним в България? И как можем да разпознаем по-добрата храна? Въпросът стана ососбено актуален, след като страните от Вишеградската четворка установиха двоен стандарт в храните. В България също започва проучване, разпоредено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на страните. Така България ще се присъедини към Чехия, Словакия, Полша и Унгария в искането да се забрани на компаниите да предлагат един и същи продукт с различно качество и съдържание.

В студиото на "Денят започва" темата коментираха Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържища от 2010-а година до 2015, и шеф-готвач Георги Иванов, председател на сдружение "Евро-Ток", което единствено извършва официална консултантска дейност към Европейската комисия и Европейския парламент при приемането на политики и закони в областта на храните.

Как хората избират качествена храна. Мнения на фермерския пазар в София събраха Благой Цицелков и оператора Огнян Колчаков.

Един милион и 500 хиляди души гладуват. Това показва изследване на Българската хранителна банка. Същевременно изхвърленото количество храна у нас може да изхранва в продължение на година и половина всички българи, живеещи под прага на бедността. Всяка година у нас се унищожват 670 хиляди тона храна. И докато изхвърляме храна, докато милион и поливна живеят в бедност, се оказва, че имаме най-евтиния достъп до храна в целия Европейски съюз.

Най-скъпа храната е в държави като Швейцария, Норвегия и Дания, която е страната с най-скъпите продукти изобщо, с изключение на плодовете и зеленчуците, които са по-скъпи в Швеция. Това сочат данните за потреблението в Евросъюза през 2015-а година. Цените в Швейцария са по-солени 172 процнета от средното за ЕС.

Най-евтината храна в съюза ядат поляците. Ако към статистиката прибавим и страни-кандидати за челнство, най на сметка пазаруването излиза в Македония.

Къде сме ние? Според данните на Евростат - само в пет държави пазаруват по-евтино от нас, а в 32 за храна плащат по-скъпо.  Един от най-евтините продукти на българския пазар е брашното, затова и няма обективна причина хлябът у нас да е скъп. В този момент свинското у нас е с рекордно ниски цени, в сравнение с предходните години. За пет години, обаче, цената на сиренето у нас е набъбнала с 1 лев за килограм. Последната година маслото и фасулът отбелязват най-високи цени, в сравнение с последните шест години.

Ценовите нива на хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия се различават значително в отделните държави-членки на Съюза. През 2015 г. в Дания те са били 145% от средните цени в ЕС, докато в Полша те са били 63% от средното за ЕС. Цигарите са най-скъпи във Великобритания - 219% от средното за ЕС.

В България те са едва 50% от средното за ЕС. Или с други думи най-евтини.

С най-скъпата наздравица могат да се похвалят в Ирландия, където алхолът е с 175% от средното за ЕС, при 64% в България.

Резултатите от проучването дават и представа за различните подгрупи на продукти за всички участващи страни. Сред всички 38 страни, включени в доклада на Евростат - Швейцария показва най-високите нива на цените на хляб и зърнени храни, месо и риба, а Норвегия е с най-високите цени за млечни продукти. Дания е най-скъпата страна за хляб и зърнени храни, месо и риба, докато Кипър е с най-високи цени за мляко, сирене и яйца.

Сред всички 38 страни най-ниските цени за масла, мазнини, плодове, зеленчуци и картофи се наблюдават в Македония, а за други хранителни продукти - в Полша. Сред държавите-членки на ЕС, Полша е най-евтината страна за масла, мазнини и други хранителни продукти, а Румъния за плодове, зеленчуци и картофи. Какво обаче е качеството на храните в Източна Европа?

Според нашумяло словашко изследване на разликите в съдържанието на 22 продукта на водещи мултинационални компании, продавани в Източна и Западна Европа, един и същи продукт на една и съща компании има разлики в съдържанието си. И то драстични. Колбасите на Изток например съдържат по-малко месо и повече мазнина, млечните храни са с по-малко протеини, а в шоколада има по-малко какао. За това и словашкият министър на земеделието Габриела Матечна призова производителите на храни „да престанат да делят потребителите на две класи".  Тя даде специално интервю за "Денят започва".
9 Март 2017, 15 МИН.
Електоралните нагласи според „Галъп интернешънъл“
Към настоящия момент може да се очаква избирателна активност около 55% от избирателните списъци, което означава 3, 8 милиона души. Това показва независимото изследване, част от постоянна изследователска програма на "Галъп интернешънъл". Като цяло тенденцията е практическо равенство на основните политически сили, обяви Първан Симеонов в "Денят започва". Методът на изследването е лице в лице, а извадката е 1003 души. Теренът на изследването е между 27 февруари - 5 март 2017 година.

Той уточни, че най-важното от кампанията предстои и не е изключено активността да е по-ниска от тази на президентските избори, може би точно във връзка със задължителното гласуване.  Предположи, че фактор за повишаване на избирателната активност може да бъде преференциалното гласуване.

На този етап сред твърдо заявилите, че ще гласуват, около 30% са заявили, че биха гласували за БСП, около 28% - за ГЕРБ.

naglasi-328736-810x0

 

naglasi-2-328739-810x0
9 Март 2017, 13 МИН.
Шоколадът като наслада и пристрастяване
На 11 и 12 март (събота и неделя) ще се проведе третото издание на най-голямото изложение в България. Зрителите станаха свидетели на приготвяне на шоколадови бонбони от Мария Мутафчиева, шоколатиер от школата на Ради Стамболов.

За полезните свойства и вредите от шоколада в студиото на "Денят започва" Юлия Стефанова разговаря със проф. Захарина Савова от факултета по обществено здраве към Медицинския университет.

Шоколадът се свързва с насладата в живота, в повечето случаи се свързва с нещо много приятно, нещо, което ни носи удоволствие.  Когато в животни ни липсват тези неща, много по-често прибягваме към този вкусен заместител, коментира проф.Савова.  Харесваме захарта в шоколада и това ни пристрастява, а шоколадът е ценен с какаото, поясни тя и посъветва зрителите да си купят какаови зърна, да ги смелят и объркат с лъжица мед и сутрин това да бъде тяхното парче шоколад. Проф. Савова коментира също, че специалистите, работещи в  областта на зависимостите, не приемат, че шоколадът води то такава тежка зависимост

Посъветва зрителите да намалят напрежението, да опитат да живеят в хармония и тогава шоколадът ще бъде само една наслада, а не пристрастяване.
9 Март 2017, 07 МИН.
Костадинка Кунева: Страхът не позволява развитие
Как от чистачка в метрото в Атина една българка става евродепутат, избран от гръцките граждани? Костадинка Кунева пристигна в България за премиерата на документалния филм, който създаде режисьорът Иван Ничев от "Нейната изповед". След прожекцията в кино "Люмиер" Кунева даде специално интервю
за БНТ. Вижте нейния разказ за оптимизма, солидарността и идеите, които отстоява. С Костадинка Кунева разговаря Айше Сали.

Съдба като на хиляди други в Европа. Разликата - в стремежа да пази достойнството на едни от най-онеправданите. Дългият път на Костадинка Кунева със спирки от поврати и тъга минава през метрото в Атина, където, докато работи като чистачка, защитава правата на своите колеги. Следва инцидент, при който синдикалистката е залята с киселина и за да продължи живота си, се подлага на близо 40 операции. Името ѝ нашумява през 2014 г., когато гръцките граждани я избират за техен представител в Брюксел. Така режисьорът Иван Ничев превръща "Нейната изповед" в документален филм.

Айше Сали: - Госпожо Кунева, преди малко видяхме филма, посветен на Вашия живот - Вашата изповед. Как изглежда тя, когато я видите с очите на зрител?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Изживях повечето моменти отново. И аз като повечето зрители се просълзявах често. Оцених много моменти, които не ги бях забелязала в интернет пространството. Исках да разбера какво точно е станало. Аз търсих месеци наред, защото само чувах какво става навън и не можех да си го представя точно какво е. Исках да видя как хората са се организирали, какво са правили, какво са говорили, защото това, което аз в този момент изживявах, е да се организирам и да издържа. Разбрах, че
политическата обстановка тогава е била много обтегната и от мненията, които даваха участниците във филма, разбрах, че са оценявали много добре тази политическа обстановка. И се радвам много, че в този период е имало много други хора, които са разсъждавали като мене.

Айше Сали: - Много хора тази вечер дойдоха тук и Ви поздравиха. Разказаха Ви своите лични истории, които по някакъв начин са близки до Вашата. Какво бихте казали на хората, които се страхуват?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Страхът не позволява развитие. Той унищожава и духа, и тялото. А ние имаме нужда от развитие! Трябва да вярват, да се стараят и да се борят в живота!

Айше Сали: - Какъв е личният мотив на един човек да се занимава със синдикална дейност, да защитава правата на много хора?

Костадинка Кунева, евродепутат: Когато виждаш, че един човек пред тебе има проблеми, има болка и е нещастен, аз не мога да устоя на това! Аз се старая да му помогна.

Айше Сали: - Когато е дошло времето да се кандидатирате за евродепутат, Вие вече сте били наясно какви са целите Ви, за какво ще работите, но това е първото Ви участие в активната политика. Осъзнавате ли вече силата на институцията, която представлявате? И по какъв начин политиката Ви промени - по-голям
оптимист ли се чувствате сега или по-скоро сте песимист за промяната, която може да се случи в нашия живот?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Песимизмът на никого не помага. Аз имам и обосновка за оптимизма ми, защото старанието, което полагам в момента и резултатите, които има от дейността, която развиваме в ЕП, дават резултати. И дават резултати за години напред. Затова не мога да бъда песимистка. Оптимист съм.

Айше Сали: - Какво успяхте да постигнете за тези три години?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Ще ви кажа само две от нещата - едното е, че предложихме и се изготвя много пълен Законопроект за домашните прислужници в цяла Европа - един бранш, който в България може да не е развит все още, но в останалите европейски държави в него са заети голям брой работници и в повече държави от ЕС нямат никаква защита и не са признати като специалност. Затова едно от нещата, които предлагаме, е домашните прислужници да се признаят като специалност и да имат всички защити на трудовото законодателство. Другото, което също е много важно, е борбата с черния труд.

Айше Сали: - Последните години животът Ви преминава пътувайки между България, Гърция, Белгия и Франция, където се лекувате. Как виждате мястото на малкия човек, на най-онеправданите, чиито интереси представлявате и Вие?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Аз малък човек не мога да видя тук. Всички сме еднакви! Проблемите в повечето европейски държави са безработицата, бедността, която все повече и повече настъпва в Европа. Нашите проблеми, на Юга, постепенно се появяват и в Северна Европа. Това беше и поводът да отида в ЕП. Аз излязох от България и заради кризата отидох в Гърция. След това заради кризата, която изживяваше Гърция се наложи да отида във Франция. Там видях също, че и те преминават през криза и така реших да се
съглася да участвам в изборите за ЕП.

Айше Сали: - Какъв е урокът за българите от гръцката криза?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Това, което в Гърция се случва, а никога не съм го виждала тук да се прояви, е солидарността между хората и старанието за взаимопомощ. И не само между гърците, но и между емигрантите и тези, които идват от райони, в които има война и идват с последни усилия на европейска територия и се надяват ние да им помогнем! Там отношението е много различно и това е много добър пример за Европа. Една страна, която е в такава дълбока криза и толкова трудно оцеляват нейните граждани, те намират и сила и начин да помогнат на чужденците.

Айше Сали: - След толкова години в Гърция чувствате ли се интегрирана в обществото или все още продължавате да се чувствате като чужденка?

Костадинка Кунева, евродепутат: - Аз използвам три езика и ги владея почти на еднакво ниво. Сънувам на три езика и се чувствам навсякъде еднакво. За мен няма разлика къде живея.

Айше Сали: - Чувствате ли се като символ на борбата, както Ви определиха във филма?

Костадинка Кунева, евродепутат: Аз съм майка на едно дете, което вече порасна. Аз се чувствам като един нормален човек.
9 Март 2017, 03 МИН.
Фонд за лечение на тежко болни деца
Благотворителен фонд ще подпомага лечението на тежко болни деца и деца с увреждания в Свищов. Идеята е на кмета на общината Генчо Генчев, а първоначалната сума, която ще бъде разпределена между нуждаещите се семейства, е десет хиляди лева. Целта е да се подпомогнат родители, които нямат достатъчно средства за закупуването на лекарства и осигуряването на необходимото лечение на своите деца. За благородната инициатива разказва Зорница Илиева в "Денят започва".

Емилия Стойкова е родител на дете с увреждане в Свищов. От единайсет години дъщеря ѝ страда от детска церебрална парализа. Жената споделя, че за да се подобри състоянието на детето й, трябва постоянно и продължително лечение: „Преди всяка една операция всеки един доктор ми дава някаква надежда и след всяка една операция наистина съм се разочаровала, защото е нямало кажи-речи нищо, никакво подобрение, обаче пък никога не съм се отказвала, винаги напред. Миналата година юни месец трябваше да ходим на операция в Сърбия за феброхтомия. Наистина ми трябваха средства за път, за хотел, за престой, които трябваше да си заплатя!“

Тогава жената получила еднократна помощ от общината, с която успяла да завърши курса на лечение на дъщеря си. Финансовите ѝ проблеми обаче продължават и до днес, тъй като е самотен родител.

„Това е много хубаво, че се отпускат такива средства на родители, които се нуждаят! Може би ще подам молба, като тръгна вече за рехабилитации, понеже то е веднъж в годината за 10 дена се отпуска направление и наистина всичко се заплаща. 300 лв. даже са малко.. като сложим вече и превоза“, казва Емилия Стойкова.

„Идеята на фондът е да подпомагане точно такива деца, които се нуждаят от финансови средства и рискови деца, които се нуждаят от средства... Стартирахме с 10 хиляди лева, знаем, че те са малко, но се надяваме чрез различни инициативи на община Свищов, които провежда в рамките на календарната година, да успяваме да събираме средства за този фонд“, разказа Генчо Генчев – кмет на община Свищов.

От дневния център за деца с увреждания в Свищов заявиха, че при тях в момента има 31 деца с нужда от рехабилитация и лечение и голяма част от семействата изпитват финансови затруднения. Подобен благотворителен фонд би помогнал реално.

„Отглеждането и развитието на едно дете с дефицит изисква специфична терапия не само в нашия център, а и в дома му, там, където се отглежда, и всичко това е свързано с допълнителни разходи... Определено това ще е подкрепа за нашите семейства, същото важи и за помощните средства, като тяхната цена е много различна. Мога да ви кажа, че един терапевтичен стол струва над 2000 лв., а той трябва да бъде осигурен за всяко едно дете в семейната му среда“, коментира Теменужка Тодорова - директор на Дневен център за деца с увреждания – Свищов.

„Тези средства ще бъдат отпускани, след като комисията се запознае обстойно с проблема на даденото дете и тогава ще бъдат отпускани средствата, единствено ще бъдат за лечение, доказано лечение, за медикаментозна терапия и за помощни средства“, обясни Генчо Генчев – кмет на община Свищов.

Родителите на деца в нужда могат да подават своите молби в сградата на община Свищов. Междувременно се търсят фирми и партньори, които да подпомагат фонда с още финансови средства.
Виж още