Денят започва
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
Под упойка ли е здравната система?
16 Март 2017, МИН.
Под упойка ли е здравната система?
Виж още
                        Темите в предаването:

Eксперимент на живо. Как да разпознаем качествения мед? И още: защо изчезват пчелите?

Дискотеки дават шокиращо високи сметки на пияни клиенти. Как това ще намали инцидентите на пътя? Гост: Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.

Под упойка ли е здравната система? За рисковете и шансовете в живота - д-р Мирослав Ненков.

България избира – какви са идеите по тема „Образование“ на кандидатите за власт?                    
Части
16 Март 2017, 15 МИН.
Д-р Мирослав Ненков: „Ние нямаме капацитет да създаваме стратегия“
Чрез репортажа на Боряна Черганова за „Денят започва“ се запознахме с историята на сем. Моллови. Става дума за мъжа от Пазарджик, който отстъпи мястото си за трансплантация на болно дете. Самият той също се нуждае от животоспасяваща операция. Донор вече има – това е неговата съпруга. 

„Медиите компенсират някаква недостатъчност. Не мога да отговоря до кога хората ще продължават да се лекуват чрез медиите. Този случай показва обаче, че имаме общество. Хората, които са помагали според своите възможности за събирането на тази сума, хората помагат за много такива казуси“, каза в студиото на „Денят започва“ анестезиологът д-р Мирослав Ненков.

„В коя област на нашето общество ние имаме национална стратегическа програма – в енергетиката ли, инфраструктурното строителство ли, здравеопазването ли – никъде. Ние нямаме капацитет да създаваме стратегия, нещо, което ще започнем да го правим днес и то ще стане готово след 20 години, след 30 години, защото всеки, който поеме някакъв пот, не само в системата на здравеопазването, счита себе си за първия, за нулевата година и започва със своите идеи – били те хубави или лоши. Няма отговор на този въпрос. Ние нямаме приоритети, ние не знаем за кой пациент държавата ще се грижи без да задава въпроси“, категоричен беше той.

„Не е въпросът да се наемат още 12 екипа, не е въпросът да се купят още 6 линейки, въпросът е генерално нашите ръководители да кажат – в системата на здравеопазването са ни приоритети децата, спешната помощ, бременните, сърдечно-съдовите заболявания, раковите заболявания. И впрягаме и финансов, и ментален ресурс в това да създадем такава система, че хората, пострадали по този начин, да получат възможно най-ефективна и най-бърза помощ“, продъли Ненков.
16 Март 2017, 11 МИН.
Сметката, която не искаш да платиш
Днес започва кампанията срещу шофиране в нетрезво състояние. 

Българската асоциация на пострадали при катастрофи и Лигата на Отговорните заведения стартират инициатива, целяща да насочи общественото внимание към факта, че шофирането след употреба на алкохол или друго упойващо вещество все още е сериозен проблем на пътната безопасност в България. В студиото на "Денят започва" разговаряхме с Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на пострадалите при катастрофи. Той посочи, че акцията е започнала в пилотен проект, като клиенти в няколко от най-посещаваните заведения в София получили "касови бележки" на стойност 15 674 лв. Наподобяващите касови бележки печатни материали показват подробно каква би могла да е цената, която трябва да плати шофьор при евентуална катастрофа, възникнала в резултат на шофиране в нетрезво състояние.

В стряскащата сметка са включени разноските за щети по автомобила, увреждане на пътна инфраструктура, престой в болница и лечение, рехабилитация, глоба от КАТ и съдебни разноски. Сумите са изчислени от експертен екип, за да бъдат възможно най-близки до реалността.

Кампанията цели да напомни на шофьорите, че изборът е в техни ръце, за високата цена, която струва грешно взетото решение и че алтернатива на шофирането след употреба на алкохол винаги има.

Вижте целия разговор във видеото.
16 Март 2017, 13 МИН.
Инж. Михайлов: Подпомагането е само за определен кръг от пчелари
За проблемите в сектора пчеларство, за това как да разпознаем качествения мед, как се отглеждат пчелите и защо изчезват те - по тези теми в студиото на "Денят започва" разговаряхме с инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз.

Инж. Михайлов заяви, че пчеларите са подпомогнати, "но това подпомагане е неравномерно разпределено, даже не е разпределено, а е само за определен кръг от пчелари и то много малък кръг. Другият голям проблем е големият брой нерегистрирани пчелари, които не работят на светло".

Вижте целия разговор във видеото.
16 Март 2017, 02 МИН.
Хитрино след трагедията
До края на месец април ще започне строителството на типовите къщи, които Камарата на строителите предложиха на пострадалите жители на Хитрино. Проектите на новите домове са съгласувани с хората. Направени са и количествено-стойностните сметки. Вижте повече в репортажа на Здравка Русева и оператора Борис Колев.

Три месеца след трагичния инцидент Маргарита Жекова живее във фургон - точно срещу разрушената от взрива къща. Превърнала е малкото пространство в уютен дом.

Маргарита Жекова: "Малко трудно, но се свиква, все пак не си на друго място. Тесничко е, но в края на краищата си приютен."

Тя вече знае как ще изглежда новата й къща, в която ще подрежда отново живота си. Доволна е, че ще продължи, не е загубила оптимистичния си дух.

Маргарита Жекова: "Аз, доколкото знам, на калкан ще бъдат, дано да бъдат същите, които показват."

Нуридин Исмаил, кмет на Хитрино: "Проектите са показани на хората. Те ги приемат като квадратура и фасада и се надявам в рамките на месец и половина, това като дейност, строителството на къщи от страна на строителната камара да започне."

В началото на април ще започне изграждането на първите 6 от 11 напълно разрушени къщи в Хитрино. Строителството ще се извършва безвъзмездно от фирми, които членуват в Камарата на строителите в България. Всеки от проектите е на стойност между 120 000 и 140 000 лв. Преди броени дни приключи обследването на 47 засегнати жилищни сгради, което също е изцяло финансирано от Камарата.

Николай Станков, председател на Камарата на строителите в България: "Проектите са на ход, голяма част от тях са готови и на базата на тях са направени количествено-стойностните сметки, разбира се. Те ще отговарят максимално на нуждите на хората и ще се доближават до това, което са имали преди това."

Зимните месеци за общинската администрация в Хитрино бяха трудни, но сега са доволни, че са  подготвили голяма част от проектите за ремонта на разрушената инфраструктура.

Нуридин Исмаил, кмет на Хитрино: "Понеже са много проектите и излизат проблеми - документни, с преминавания, с отчуждавания, със собствености. Не можахме да успеем с някои проекти. Поискахме удължение на приема, което стана."

Пролетта ще бъде строителна в Хитрино. До две седмици ще започнат и частичните ремонти на по-леко засегнатите от взрива къщи.
16 Март 2017, 02 МИН.
Кристиан Костов на 17!
Песeнта "Beautiful Mess", с която страната ни ще се представи на песенния конкурс "Евровозия", само за два дни се превърна в тотален хит в социалните мрежи. Сингълът вече има близо половин милион гледания в YouTube. Залозите на букмейкърите отреждат място в челната петица на песента. А вчера нейният изпълнител - Кристиан Костов, навърши 17 години. Какво си пожела и с кого сподели празника си? Благой Цицелков и операторът Мартин Костов разказват.

vlcsnap-2017-03-16-07h03m41s136
16 Март 2017, 04 МИН.
Втора реплика на самолета „Албатрос“
Има идея отново да бъде възстановен легендарният самолет „Албатрос”, участвал в първите бойни полети на родната авиация през Балканската война. Това съобщи конструкторът Леко Гергински, организатор и част от групата „Летящи легенди - България”. Вижте повече по темата в репортажа на Златин Бояджиев и оператора Стоян Станчев за "Денят започва".

Проектът за създаването на втора реплика на самолета е необходим, тъй като преди година в Музея на авиацията в Пловдив изгоря първият аероплан, изграден от Леко Гергински. Инцидентът унищожи пет самолета, уникални не само за България но и в световен мащаб. Сред тях два оригинални – българския ЛАЗ-7 и руският Поликарпов, известен като По – 2. Оригиналните самолети са били единствени бройки за България. Другите три експоната са реплики на самолетите Албатрос, Дар-1 и Капрони. Сега Гергински е решил да възстанови не само Албатрос, но и други ценни за родната авиационна история модели:

Леко Гергински: "Общо подготвена документация работна имаме за над 60 самолета като по-голяма част е свързана с българската история. Всички самолети са ценни и са свързани исторически с някакви събития, имам предвид от унищожените самолети, защото нямаме запазен - всичко унищожаваме. Пожарът е последно. Това са рязани, трошени, хвърляни, мачкани - тотално безхаберие на държавата, та до ден днешен."

При създаването на първия Албатрос, реплика на оригинала, изработен в Германия, са се включили над 200 души със собствени средства и труд, спомня си Гергински. Българската национална телевизия показа в предаването "БНТ Такси" още през 2008 година униката. Тогава е било регистрирано сдружение с нестопанска цел, което след като е изпълнило задачата, построяването на самолета се е саморазпуснало. Сега ще се наложи отново да се прави сдружение и да се търси база, където да бъдат изграждани
летателните средства:

Леко Гергински: "Всичко зависи от финансирането. Самолети се правят с пари, другото е лесно. Специалисти има, златни ръце. Не е проблем построяването, проблемът е финансирането. Има някакви предварителни разговори, засега само разговори - няколко варианта за финансиране."

Идеята на конструктора е да бъдат създавани самолети – реплики, които да могат да се използват по предназначение, да летят. Той не иска да вижда изградените вече копия на оригиналите само в хангара, приземени завинаги:

Леко Гергински: "Уникалността се състои в това, че самолетите, които правим - идеята е да са летящи. Има запазени по музеите статични самолети, оригинални - изгнили, консервирани. Има реплики разни, статични, но летящите самолети от тия времена са много малко."

Запазването на историческата памет за постиженията на родната авиация трябва да стане държавна политика, смята Леко Гергински и дава примери какво се прави по света и какво у нас.

Леко Гергински: "В целия свят държавата стои зад музеите зад хора като мен. Държавата стои зад историята си. Американци извадиха от океана два хидроплана Арадо - същият в музея, който е в Пловдив, от дъното на океана. Лежали са там колко години, наляха се едни огромни пари, реставрираха ги летят, а нашият се скапва там отвънка. Пребоядисват го през две-три години и това било реставрация, ами не е реставрация."

Конструкторът желае да види родните тренировъчни летища, пълни с хора и техника, както и силна бойна авиация, която да отговаря на традициите на военновъздушните сили през годините.

Леко Гергински: "Като почнете от Балканската война - мисля, че 24 самолета сме имали по това време, във великите американски щати са имали 4 - не може да става сравнение. Говоря за самолети на въоръжение в армията. Първата световна война - също уникални самолети, които не са запазени по света... Втората световна война - най-добрият изтребител в света по това време Месершмит - 74 броя сме имали в България, различни модификации."

Той се надява и у нас скоро да има авиопаради на стари самолети, които да пресъздават духа на времето, но и да носят средства за възстановяване на машините.

Леко Гергински: "15 минути, 12-та година, с войската, с магаретата... Ако искате старият самолет - дамаджаните с бензина, защото тогава е нямало бидони..."

Ако бъдат построени репликите, Гергински не е сигурен дали отново ще бъдат дарени на музей в страната, не само заради изгорелите самолети, които той е създал, но и заради закона, който оставя летателните средства приземени.

Леко Гергински: "Някакъв абсурд също - може да влезе в музея единствено като дарение, той не може да го откупи, а влезе ли там - не може по никакъв начин да излезе. За полети забрави. Летящ самолет влиза в хангара на музея и не излиза повече."

Леко Гергински е убеден, че българите можем да покажем и разкажем на чуждестранните специалисти в авиацията, на туристите в България много неща, в които родните авиатори са били първи, но това става с много труд и години работа, както и финансиране от държавата.
Виж още