Панорама с Бойко Василев
Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+Share on LinkedIn
6 Юни 2014, 65 МИН.
Панорама – 6 юни 2014
Виж още
                        Какво ще видите в "Панорама":

Идват ли нови избори – участие на Искра Михайлова от ДПС

Какъв е ходът на червените – Мая Манолова в студиото

Време ли е за кафета – разговор с Цецка Цачева

Премеждията на отец Рафаил

Митовете за Украйна – историкът от Йейл Тимъти Снайдър

Дигитални идеи за България – участие на Гергана Паси

Железниците - проблеми и бъдеще

Гледайте "Панорама" този петък от 21 часа по БНТ 1!                    
Части
6 Юни 2014, 09 МИН.
Железниците – проблеми и бъдеще
Гордостта на Испания. За този влак от Мадрид до Барселона, на около 650 км- растояние, са нужни точно 2 часа и 38 минути. Испания е ярък пример за развитие на железопътния транспорт и инфраструктура. Само за две десетилетия, от най-бавната в Западна Европа, днес испанската железница е сред най-модерните, заедно с тези в Германия, Франция, Великобритания. Филип Ситроен ръководи Асоциацията на европейската же-пе индустрия. ЮНИФИ е базирана в Брюксел, работи тясно с Евросъюза и обединява основните европейски и световни компании в же-пе сектора.

Поли Златарева: Возили ли сте се някога на български влак?

Филип Ситроен: – За първи път съм в София, все още не съм се возил, но зная , например, че нещата с метрото ви се развиват добре. Зная, че имате проблеми с влаковете, с модернизацията на композициите, но в известен смисъл това се забелязва е в други европейски страни, които като вас се присъединиха сравнително скоро към съюза. Имате остаряла инфраструктура , проблеми с връзките със съседните страни, изобщо, ситуацията не е много обнадеждаваща. Трябва да се инвестира в модернизация и подобрение на железопътния сектор.

Поли Златарева: Смятате ли, че България има стратегия в железопътния сектор?

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия: - Зная, че българското правителство подготвя документи. В момента има недостатъци, които се обсъждат, но най-важният въпрос е този за транспортните коридори. В момента има 6 коридора и България, която е в средата на Европа, е в един от тези коридори, и големият проблем е организацията и взаимодействието помежду им. Ако хванете влака от Париж до Брюксел има 6 сигнални системи- една като минете от Франция в Белгия, друга - оттам до Холандия, трета към Германия и т.н Сега се промотира Европейска система за управление на транспорта- сигнална система, която ще позволи на влаковете да преминават от една държава в друга без да спират на границата. Много е важно и България да инвестира в системата и транспортните коридори.

80% от финансирането на сектора се отпуска от Брюксел, останалите 20 на сто трябва да ги осигури всяка страна членка. Точно тук е проблемът, казват експертите, не всяко правителство ги заделя. В Германия, например, са убедени, че високоскоростните влакове са бъдещето на сухоземния транспорт, дори в пряка конкуренция със самолетните полети. У нас пък говорим за непоследователна и противоречива транспортна политика, спад в превозите и приходите, ниско качество на услугата. Настина ли сме „бялото петно“ на Европа? Къде е България на европейската железопътна карта?

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия - Сега основният проблем е да се осигурят връзките със съседните държави. Гърция, Румъния и Унгария са готови, така че коридорът , който е приоритетен , да се изгради. Зная, че в жп-системата и инфраструктурата имате затруднения. Всъщност много железопътни поректи в Европа изпитват финансови затрудения. Най-разочароващото през последните години, е че съотношението на товари към пазари спада навсякъде освен в Германия, Австрия и Швейацария. Във всички останали държави жп-предприемачите губат пари. Ако не можеш да увеличиш скоростта , честотата и надеждността, хората няма да се интересуват от пътуване с влак.

Някога за България железницата е били стратегически приоритет, сега държавната железница е в окаяно състояни. Трябва ли изобщо да се спасява?

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия - Железниците все още са стратегически въпрос, особено за преноса на товари. В САЩ,например товарната индустрия е много печеливша, но там няма граници. Това е проблемът за Европа- формалностите по границите. Влаковете стоят блокирани с дни някъде из Европа, чакайки заради документални формалности и неуредици. Това е лудост! В тази посока трябва да си взаимодействаме. За пътническите превози е по-сложно – трудно е при дълги разстояния да се съревноваваме със самолетите, въпреки че има пробиви и в тази посока. Ако влаковете изчезнат, това би било катастрофа за някои части в Европа.

Високи технологии и бизне стратегии – за експертите в сектора има две магически думи – индустриализация и иновации. Наскоро Брюксел одобри милиони евро само за иновации в железопътния сектор.

Филип Ситроен – генерален директор на Асоциацията на европейската железопътна индустрия - През следващите 6 години ще имаме програма , която ще се опита да промени стокообмена, жп-контрола, инфраструктурата. За България , например, най-важния проблем за решаване е остарялата инфраструктура.Много е важно български малки компании, технически университети да станат част от тази инициатива. 125 фирми от цяла Европа са включени в проекта. Тук съм за да обясня, че блъгария трябва да бъде част от тази програма. Това е ключово ! Все още сме лидери в иновациите и проучванията , а имаме сериозна конкуренция от Китай, Япония и Корея. Русия също е много активна. Трябва да се изправим срещу тази конкуренция и да сме лидери в иновациите. Имали сте своите достижения в иновациите и восоките технологии, надявам се че изследователските центрове и българските университети ще се заинтересуват, защото финансирането за тях е 100%

Пари има, но трябва и държавническа визия и политическа воля.
6 Юни 2014, 09 МИН.
Дигитални идеи за България
Другата седмица ни очаква голяма коалиция. Но не политическа коалиция, а дигитална голяма коалиция, която ще се създаде и ще работи за пробив на високите технологии в България. В студиото на "Панорама" гост бе един от организаторите - Гергана Паси.

"В продължение на години ние скачаме в един порочен кръг от избори на избори, без обаче да си даваме сметка и да даваме отговор на въпроса на къде се движи България. Никакъв поглед напред, бих казала никакъв поглед отвъд утрешния ден за това каква България ние искаме да развиваме", заяви Паси.

"Това, което се опитваме да направим следващата седмица е опит да дадем някаква посока в един сектор - възможен на развитие на българската икономика и не само на българската икономика. Защото, когато говорим за новите технологии, когато говорим за света такъв, какъвто е днес - 2014 година, трябва да си дадем сметка, че това няма нищо общо със света такъв, какъвто беше преди само 10 години. Но ние сме все същите и точно поради тази причина във вторник - на 10 юни учредяваме така наречената Дигитална национална коалиция. Съвсем търсена е абревиатурата ДНК и в тази коалиция се опитваме да обединим интереса на всички заинтересовани страни - бизнес, правителство, университети", коментира Гергана Паси.
6 Юни 2014, 09 МИН.
Митовете за Украйна – историкът от Йейл Тимъти Снайдър
Тимъти Снайдър е професор, американски историк от университета Йейл, автор на книгата "Кървави земи - Европа между Хитлер и Сталин", в която пише за Полша, Украйна, Прибалтика и Западна Русия. Владее 11 езика, което му позволява да чете източниците в оригинал. Експерт по Украйна. Той беше в София, за да изнесе лекция от поредицата Мемориални лекции ДЖУ.

Бойко Василев: Проф. Снайдър, кой е най-големият мит за Украйна?

Тимъти Снайдер: Има два мита. Първият е, че крайната десница има важна роля в украинската политика. На практика крайната десница стана важна при предишния, сваления режим. Беше му удобна опозиция. С падането на Янукович си отиде и тя. Подкрепата за нея в момента е 1-2 процента. На президентските избори получи два. Всички я биха, даже еврейският кандидат. Вторият голям мит е, че Украйна е разединена държава. Да, Украйна има различни политически течения, също като Италия, България или Съединените щати. Но моята Америка е далеч по-разединена политически. Огромното мнозинство иска да си остане в Украйна. В страната няма езикови или етнически различия, които да оправдават едно разделение. Ето това е вторият голям мит.

Бойко Василев: Но независимостта на Украйна има ли дълбоки традиции?

Тимъти Снайдер: По улиците на Киев излизат стотици хиляди, готови да защитят гражданските си свободи. Готови да умрат, за да защитят целостта на страната си. Колко хора в Съединените щати или в Европейския съюз биха го направили? Да, Украйна е независима от 25 години. Но точно от толкова време е независима и Русия. Украинците имат своя история не по-малко от другите. Много държави, за които нямаме никакви съмнения, като Австрия, са по-млади от Украйна.

Бойко Василев: Украинци бяха първите загинали под флага на Европейския съюз. Но не мислите ли, че те жертват живота си за Европа, само защото са извън нея и не я познават?

Тимъти Снайдер: Познават я. Те критикуват Европейския съюз, колкото вие и аз. Наясно са за голямата бюрокрация, колко бавно се върши всичко, но знаят и за положителните страни на Европа. Те просто искат да имат правата на гражданите в Германия, Ирландия или Франция.

Бойко Василев: Да се върнем на крайната десница. Да, може да не се е представила добре на президентските избори. Но партия „Свобода“ имаше четирима представители във временното правителство. Това подразни мнозина на запад и на изток.

Тимъти Снайдер: Да повторя: Янукович можеше да каже за крайнодесните: „Ако аз не ви харесвам, я вижте тези! Те са по-лоши от мен“. Затова в стария парламент те имаха завишено присъствие, затова взеха, струва ми се, три от двайсетте министерски кресла. И друго, във всяка революция има по-ангажирани и готови на рискове хора. Това обяснява присъствието както на крайно десните, така и на крайнолевите. Важното е да не се нарушава балансът. Членовете на „Десен сектор“, демонът на руската пропаганда, са около 300 души! Техният кандидат-президент спечели около един процент. Колкото по-нормален става политическият климат в Украйна, толкова по-ясно се вижда, че тя е политически умерена държава. Както повечето в Европа.

Бойко Василев: Какво Ви заплени в тази част на света? Говорите 11 езика, много от които местни. Какво Ви привлече точно тук?

Тимъти Снайдер: Е, имаме една история, но имаме и един живот. 89-та беше времето на революциите, но и на моята младост, когато се формираха възгледите ми. Тогава разбрах, че бъдещето не е в Съединените щати и Съветския съюз, а във възраждането на Европа. Видях как страни като България и Полша извоюваха независимостта си. Исках да дойда тук, да се запозная с тези хора, да науча техните езици. Като историк пък исках да участвам в пренаписването на историята на Европа, така че да стане по-интересна и достоверна. Така мислех преди 20 години, така мисля и днес.

Бойко Василев: Кое беше най-голямото откритие за Вас? Що за хора сме ние, източноевропейците?

Тимъти Снайдер: Ами в Източна Европа историята е като природно богатство. Колкото по-надълбоко копаеш, толкова повече неща откриваш.

Бойко Василев: Не се ли чувствате неловко, когато по тези места всеки разговор започва отпреди 2000 години?

Тимъти Снайдер: О, не! Като професионален историк винаги ще се измъкна: „Да, всъщност разбирам, че власите не са направили това и това“.

Бойко Василев: Във Вашата книга „Кървави земи“ пишете за невинните жертви на Хитлер и Сталин. Приличат ли си двамата диктатори?

Тимъти Снайдер: Тук вече говорим за сериозна история. Как част от Източна Европа, не тук на югоизток, а балтийските републики, Украйна, Беларус, Полша и западна Русия – беше изложена на двойно влияние: съветско и нацистко. Книгата ми няма идеологическа цел. Не съм твърдял, че Германия и Съветският съюз са еднакви или че Хитлер и Сталин са еднакви. В някои отношения си приличат, но в други се различават. Исках да покажа, че съприкосновението на двете тоталитарни системи е далеч по-страшно от всяка една поотделно. Сърцето на европейската история, особено на мрачната й част, е на местата, където съветското и нацисткото са срещнали.

Бойко Василев: Смятате ли, че западноевропейците и американците разбират страни като Украйна, Беларус, дори Русия?

Тимъти Снайдер: В известна степен. Ние, американците, забравихме всичко, което бяхме научили през Студената война за Русия, за Германия, за всичко. Моята книга „Кървави земи“ помогна. А заради руската намеса в Украйна много германци и американци внезапно възродиха интереса си към Източна Европа. Млади и кадърни журналисти между 25 и 35 години написаха интересни неща за места като Славянск.

Бойко Василев: Какво мислите за германските т.н.„разбирачи на Русия“? Които донякъде оправдават Путин.

Тимъти Снайдер: Германците са умни хора и с право вярват, че демократизацията на страната им минава през признаването на нейното колониално минало. Прави са да признават всички злини, сторени през Втората световна. Но трябва да признаят и за Украйна. Ако извадим Украйна от скобите, следваме руската пропаганда – няма такова място, няма такива хора. Ако Украйна не присъстваше в европейската история, нямаше да го има гладът, предизвикан от съветското управление; но нямаше да го има и германският колониализъм, насочен главно срещу Украйна. Така че за германците и за техните опити да бъдат мъдри и справедливи спрямо собствената история е важно да отредят централно място на Украйна и да не я забравят.

Бойко Василев: В момента виждаме как европейската крайна десница харесва Путин, защото той говори за ценности, които според тях са забравени. Говори за консерватизъм, обявява се срещу гей-браковете. Говори за религия, патриотизъм, все неща, които Европа е загърбила.

Тимъти Снайдер: Едно сравнение. Много от френската левица навремето подкрепяха Сталин и не разбираха Съветска Русия. Днес Коминтернът не съществува, но има нещо като Модинтерн. Тези от крайната десница не биха прекарали и ден в Русия; не биха отишли там на ваканция. Но ако го сторят, ще се замислят, нали? Ще разберат заблудата на десните си убеждения, също като онези, които ходеха в Съветския съюз през 30-те години и там осъзнаваха абсурда на левите си убеждения. Но сериозно: Русия използва крайнодесните, за да унищожи Европейския съюз по прости, ясни и егоистични причини: да продължи да продава въглеводородите си. За нея няма значение, че Европейският съюз осигурява мир и благоденствие на 500 милиона души. По-лесно е да го унищожи. В своите предизборни кампании обаче европейските крайнодесни не казват „Гласувайте за нас и ще ви заведем в Русия“. Макар че това искат. Те до една са руски партии. Така изменят на ценностите, които твърдят, че защитават. Защитавали били националното! Но как, след като работят за чужда сила? Те са предатели на онези ценности, които твърдят, че отстояват. Скоро ще забележим това.

Бойко Василев: Но дали след 20 години ще съществува една стабилна и заслужаваща доверие държава, наречена Украйна?

Тимъти Снайдер: Напълно е възможно. Е, историците не обичат бъдеще време, защото за бъдещето грешат по-често, отколкото за миналото. Но да, Украйна има шанс. Парадоксално, но руската намеса също помага на Украйна, защото я принуждава да изгради институции, каквито никога не е имала, например военни. Но проблемът е по-голям. След 20 години ще съществува ли Русия в същия вид? А Европейският съюз? Русия, Украйна и Европа са взаимно свързани.

Бойко Василев: Преди 100 години никой не е очаквал да има война в Европа. Царяло е безгрижието на „Бел епок“. Но после Първата световна избухнала с кръв и ужас. Каква поука можем да си извадим с днешна дата?

Тимъти Снайдер: Никаква поука не можем да си извадим. Фактът, че нещо се е случило преди 100 години, днес няма никакво значение. Това, което Русия прави в Украйна, може би най-много прилича на нацисткото нахлуване в Судетите – откъсва се част от една демократична държава и в нея се предизвиква криза. Но ако ще правим аналогии, най-полезно е да се върнем в 30-те години на миналия век. И да се запитаме: Била ли е Европа хубаво място, когато е имало национални граници? Наистина ли си струва да се върнем в онези години? Защото такава утопия ни предлагат днес Русия и европейската крайна десница: „Освободим ли се от тромавата и отвратителна интеграция, върнем ли се към автентичните си нации, всичко ще бъде наред.“ Не, няма да бъде наред. Защото 30-те показаха какво става, когато няма проект за интеграция. Единият резулат е Втората световна война. А другият – брутални дипломатически отношения, купища дипломатически конфликти и Европа, която спрямо днес изглежда озлобена до неузнаваемост.

Бойко Василев: Т.е. никакво връщане към Ваймарската република?

Тимъти Снайдер: Днес Германия е най-важната страна в Европа и трябва да направи своя избор. Може да обвини Запада и да се съюзи с Русия, както през 1939 г. се съюзи със Съветския съюз. Всеки момент очаквам да видя в руската преса реабилитация на Пакта Рибентроп-Молотов. Засега Русия само се опитва да внуши на Германия своята теория за величие, според която „ние, руснаците, сме велика сила; вие, германците, сте велика сила, хайде да правим бизнес. Ние, Газпром, искаме да си сътрудничим с „разбирачите на Русия“ през главите на разните там поляци, украинци, българи и всякакви други нищожни народи. Защото ние сме велики сили.“ Така че Германия винаги е имала този избор – Западът и интеграцията - или Русия. Така историята ще ни подскаже какво ни чака.
6 Юни 2014, 09 МИН.
Идват ли нови избори
Идват ли нови избори - по тази тема дискутираха в студиото на "Панорама" Искра Михайлова, Мая Манолова и Цецка Цачева.

vlcsnap-2014-06-06-21h15m04s172Няма нищо по-нормално от това една политическа партия да направи анализ на отминалите избори и го направи публично достояние на българското общество, коментира вчерашната пресконференция на  ДПС Искра Михайлова, министър на околната среда, отскоро евродепутат. Партията представи не само своите изводи, но предложи и варианти, като заяви своята отвореност за разговори, за алтернативни решения, които може би могат да бъдат и по-добри от това, което предлага Движението за права и свободи, поясни Искра Михайлова. ДПС направи анализ и предложи предсрочни избори, тъй като счита, че това е по-отговорната позиция, по-моралната и отговаряща на волята на българските избиратели, подчерта министърът на околната среда и водите.

На въпрос за отношенията с БСП и обвиненията за преяждане с власт от страна на ДПС като причина за лошото състояние на лявата партия, Искра Михайлова подчерта, че днес БСП е показала, че може да бъде много ядосана на Движението за права и свободи, подкрепяйки едно предложение на Атака за ревизия на Декларацията на 41-то Народно събрание за осъждане на Възродителния процес.

"Това, което ние се опитваме да покажем, е отговорност, съзнание за това, че по никакъв начин резултатите от европейските избори не промениха статуквото, което имаме в момента и по такъв начин не помагат на правителството в неговата бъдеща работа", заяви Искра Михайлова.

Министърът на околната среда и водите бе категорична, че Движението за права и свободи към всички политически партии, които носят отговорност и са готови да поемат отговорност.

Силно пресилени са всички опасения и всички сценарии за катаклизми във финансовата стабилност на страната, заяви Искра Михайлова и подчерта сериозните усилия за работата спрените европейски фондове и по-специално по ОП "Околна среда" - не само на ниво финансови корекции, но и на ниво подобряване на системи, гарантиране на плащания към фирмите, които изпълняват проекти, въвличане на цялата власт на държавата да се докаже, че за България е изключително важно да продължим изпълнението на помощта, която получаваме от ЕС.

Мая Манолова коментира въпроса дали романсът между БСП и ДПС е свършил.

"В политиката, както и в живота, няма вечни партньорства и няма вечни романси, ако го предпочитатеvlcsnap-2014-06-06-21h41m39s92 казано така. Основателни или не особено основателни подозрения за поява на трети - дали на кафе или в разговори за широка коалиция, също обтягат отношенията. Но, ако трябва да кажа сериозно, още от първия момент на това партньорство, романтичната част на този романс, имахме една ясна цел - да спрем полицейщината, да спрем рекета върху бизнеса, да спрем социалното замразяване. Мисля че го постигнахме с това управление и тази цел продължава да е актуална за БСП и сега. Освен това приказките за прекалено напрежение между БСП и ДПС, според мен, са доста преувеличени. Между нас продължава да съществува и взаимно уважение. Разбира се, всеки трябва да си вземе поуките от това партньорство и занапред в подобни отношения да има повече искреност, да има повече премисленост, повече предвидимост, повече откритост, повече яснота за гражданите", заяви заместник-председателят на Народното събрание от "Коалиция за България".

Според Манолова причина за напрежението между двете партии вероятно е прекалено критичният тон към другия, вместо всеки да погледне самокритично себе си и собствените си пропуски

"Може би това, което допълнително раздразни ДПС, беше и опита, така да се каже, рожбата на това партньорство - правителството, да бъде едва ли не обвинено от БСП като една от основните причини за загубата на изборите. Оказа се през последните дни се, че не правителството е проблем за БСП, а по-скоро на правителството са му проблем и двете подкрепящи го партии - БСП и ДПС във връзка с разменените реплики между едните и другите", коментира Манолова.

Тя добави, че няма нужда някой да търси реализация на Станишев, тъй като той има достатъчно много възможности и в национален и в европейски план.

Въпросът за заместник на Сергей Станишев в БСП също не стои, категорична бе Манолова. Тя добави, че цялото ръководство на партията трябва да погледне по-самокритично на собствените си грешки.

"Загубихме над 450 хиляди избиратели. Потенциалът на БСП е около 900 хиляди в този момент и тук може би разговорът е за това, и в самата БСП - защо за трети пореден път на евроизбори не успяваме да прескочим границата над 500 хиляди души. Очевидно не въодушевяваме своите избиратели и опитът да се прехвърли всичко това само върху Сергей Станишев не е коректно", заяви Манолова.

"Наистина е необходимо да анализираме собствените си грешки - и в управлението, и в предизборната кампания, и да се променим, ако не искаме да създадем комфорта на Борисов, Цветанов и на г-жа Цачева - лятото да си почиват и направо да отидат на избори. Имаме нужда от смели действия, които, уверявам ви, сме способни да направим и в собствената си партия и по отношение съдбата на това управление", посочи още тя.

"Ниската активност е симптом за това, че политиците нямаме достатъчно доверие сред гражданите и не мисля, че можем да накараме насила някой да ни харесва", каза още заместник-председателят на НС.

"Аз не съм привърженик на задължителното гласуване. Дебатът за това да има или няма задължително гласуване в БСП е започнал и предстои", заяви Манолова по въпроса за предложението на Станишев.

"Задължително гласуване, означава и задължителни санкции, които някой трябва да налага. За да накажеш някого за това, че не е гласувал, трябва да му осигуриш условията, за да го направи. Европейският опит показва, че и в страни, в които е имало задължително гласуване постепенно се отказват от него", добави още тя.

Депутатът от ГЕРБ Цецка Цачева изрази изненада от чутите изказвания на Манолова и Михайлова.

vlcsnap-2014-06-06-22h30m04s52"Това, което чувам тази вечер, много ме изненадва, защото останах с впечатление от изявленията по отделно и самостоятелно двете официално стоящи зад кабинета Орешарски политически сили, че не личните взаимоотношения помежду им, а вотът на доверие, който те поискаха от българските граждани на 25 май и резултатът на този вот - говоря за изборите за членовете на Европейския парламент, са в основата, за да стигне едната партия своевременно, другата партия все още анализира, до това какво трябва да се случи с държавата. Дали ние ще почиваме следващия месец не е важно. Важното е, че една година управляващите почиваха, или вършеха работата така, че днес сме в подобна ситуация в държавата", коментира тя.

Цачева заяви, че това, което експертите на ГЕРБ са изложили, подготвяйки предстоящия вот на недоверие, е стряскащо и българските граждани трябва да го знаят много добре.

"Става дума за тъжния факт, че към настоящия момент при два милиарда завишен бюджет за 2014 година, спрямо изпълнението на кабинета Орешарски за 2013 година, в почти средата на юни месец от тези два милиарда плюс има по-малко от 200 милиона. До края на годината само от неизпълнение на приходната част на бюджета ни очаква дупка повече от един милиард. Като се сложат и фондовете - европейските фондове, които са спрени, ги коментирахте, разликата се очертава около два милиарда и половина", заяви Цачева.

Тя подчерта, че ГЕРБ до сега се е справяла сама с управлението си и няма нужда от чужда подкрепа, но ако резултатът от демократичните избори не им даде възможност за самостоятелно правителство, са готови да пият кафе и с други партньори.
6 Юни 2014, 09 МИН.
Премеждията на отец Рафаил
"Беше страшно, но всичко мина... и замина..."

Това е отец Рафаил от село Каравелово, Карловско. През последните няколко седмици преживял много премеждия. Две наводнения заляли къщата му, градушка унищожила градината. Първият път помогнала Гражданска защита, вторият път се справил сам.

Вярва, че Господ от време–навреме постъпва точно така - удря ни по една плесница. Да се сетим за важните неща.

"Бог е милостив към нас и той ни изпраща изпитания, да ни вразуми, не да ни накаже", смята отец Рафаил.

Улиците на Каравелово са пусти. Сега е сезонът на розите.

Самотен, на колело по пътя, пристига безработният Беньо Бенев. Бивш работник на оръжейния завод в Сопот. Сега гледа животни. Времето и дъждът са направили старата му къща необитаема.

"На две-три улици има само канализация, а пък на другите места не са направили канализации и всеки си има проблеми в къщи. Всеки кмет обещава - сега, като вземеме изборите, ще направя на тази улица, на онази улица, но всичко си седи в застой. Даже от големия порой мостът, ей тук - на 50 метра и той се беше срутил и му правиха ремонт", обясни Беньо Бенев.

Мостът още се нуждае от ремонт, а реката - от почистване. Изглежда отец Рафаил за тези плесници говори. Освен молитви, трябва и работа.

Той е енергична личност. Никъде не се разделя с Библията, но може лесно да свали расото и смело да нагази в селската кал. Често ходи и до близкото село Климент. Заел се е с нова задача.

"Ще правим една чешма, която е дарение от благочестиви люде", сподели отец Рафаил.

В църковния двор отец Рафаил е събрал верните си помагачи - Радко и Марин. Кара им се понякога, че използват нецензурни думи, но бързо им прощава. Те не се страхуват от мръсотия и кал. Но в политиката не искат да се бъркат.

"Някой да е дошъл от изборите и да ми каже - имаш ли 2 лева или нямаш, днес да ми каже - имаш ли да ядеш или да пиеш", запита Марин.

На въпросът - би ли си продал гласа, Марин ни отговори така:

"Нивга! Аз няма да ида да гласувам, ама няма и да го продам!"

Радко и Марин често помагат на отец Рафаил. Привързани са към него. Той спасил местната църква. Преди 6 години тя била почти рухнала. Птичките влизали през прозорците. Свещеникът сам я измазал с един приятел. Намерил и неколцина дарители.

"Не са много, ама са истински", каза отец Рафаил.

Докато Радко и Марин косят тревата, отец Рафаил оглежда църквата. Има още много работа по нея.

"Ще трябва да се постегне малко, да докараме пясък с наши средства. С едно конче и една каруца... и варта си взимаме само, за да не харчосваме пари", сподели отец Рафаил.

Отец Рафаил казва, че да си свещеник не е работа, а призвание. Както е при лекарите. Навремето той бил военен. Харесва повече смисъла на сегашния си живот. До скоро бил най-възрастният студент по теология и философия в Пловдивския университет. Завършил го с отличие.

"Най-важната заповед, която Бог ни е завещал, знаете ли коя е? Да обичаш ближния си. Всички останали заповеди са последствия от тази заповед. Дните, които Бог ми е отредил да служа, съм ги обрекъл именно на това - да уча хората да се обичат. Да вярват един на друг", каза отец Рафаил.

Според свещеника сега от живота ни личи, че не се обичаме. Вижда народ, който или диво празнува, или диво тъгува. Липсва всекидневното усилие. Често държавата прилича на някои от неговите съселяни, които се вайкат в плодородна градина, на която няма кой да окоси тревата.

"Ние само съществуваме, ние лъкатушим от едната крайност в другата, че нямало работа. Е, чакай, как да няма работа! Ако ти си кадърен и имаш желание, все ще започнеш нещо. Дали животни ще гледаш, дали със земя ще се захванеш. Земята стои необработваема! Аз, макар да съм свещеник, аз си гледам козички, гледам си прасенце, гледам си кокошки. Защото живея на село", обясни отец Рафаил.

Свещеника е отворен за света. Иконата на "Свети Георги" за новата чешма му е подарък от египетски християнин, женен за българка. В селото има приятелка японка. Уважава се и със семейства англичани. В Каравелово жадуват за нови хора. Беньо Бенев казва, че понякога е толкова тъжна тази пустош от заминали хора, че му се иска в селото да има дом за сирачета. Поне деца да виждат.

"Двайсет човека да влязат нови, пак е нещо", категоричен е той.

"Ще се радвате на всеки нов човек", питаме ние:

"Задължително. Всеки се радва на млад, малък човек", добави Беньо Бенев.

"А чужденци", продължаваме въпроса си:

"Няма проблем и чужденци да са. Много е лошо да излезеш навънка и по улицата да не срещаш никой. Да го покрием със самотните баби от пейките", отговори ни той.

"Някога казваха на малките деца - като видиш по-стар човек или по-възрастен от тебе, поздрави го... А сега няма на кой да кажеш добър ден, много е скучно... Много лошо. Преди малко бях с един колега и той каза - най-лоша е самотата, сам си играя шах, сам си играя на табла, хвърлям за единия, хвърлям за другия. Това е все едно си затворен в килия два на два и нямаш нищо около себе си", сподели ни още Беньо Бенев.

"Не бива човек да гледа назад, ние трябва да гледаме напред в бъдещето, да се радваме, че Господ ни е дал възможност, защото знаете какво е", смята отец Рафаил.

Свещеникът утешава себе си и другите. Не се сърди на Господ за премеждията. Има много работа за вършене. После ще чака жена си да се върне от работа. Заради нея гледа розите. Всичко важно е свършил заради нея.

Има късмет, че не е сам. Накрая на селото една къща е опустяла. Един шегаджия е забил табела "Европа" в тревата. После си е тръгнал и е заключил вратата.

Автор: Катя Тодорова, "Панорама"
Виж още
2 Comments

    Историка защитава САЩ , а не ЕС.Какви глупости изговори този историк.Първо Русия искала ЕС да се разпадне .Второ не ми харесва изказването че Русия направила конфликта в Украйна което лъжа ,Конфликта го направиха САЩ.Те са виновни за всички такива подобни цветни революции.Те непрекъснато се месят в работите ЕС.Русия искала да подчини или да направела ЕС зависим, като си изнасяла въглеводородите в Европа.Ама че глупости говори този лобист на САЩ.То за САЩ по нормално ще е Турция да влезе в ЕС.Мюсюлманска Турция в християнска Европа.А християнска Русия не е нормално и най вероятно САЩ ще ни подаряват нефт и газ ,само и само да не сме били зависими от Русия.То за 25 години се видя с какво ни помогна САЩ. Играта ви свърши.Трябва да измислите други по интересни лъжи за да ви вярваме.

    Във връзка с: Митовете за Украйна – историкът от Йейл Тимъти Снайдър, в неговото изказване имаше поне две абсолютни лъжи, падате ми в очите с това, че не ги коментирате, надявам се, че по този начин ще станете модерни по американски…………..още доста време ще трябва да се стараят новите власти за да ни направят исторически невежи…………простете ми за невежеството аз съм просто български зрител.